Повечето семейства стигат до този въпрос в най-неподходящия момент — когато вече нещо се е случило и трябва да се реши бързо. Обаждате се на пет места, чувате пет различни мнения, всеки близък изразява своето различно мнение, а думите „хоспис“, „старчески дом“, „резиденция“ и „дом за възрастни“ се използват едва ли не като синоними.

Не са синоними. Това са две различни неща по закон, с различни лицензи, различен персонал и различно предназначение. И ако се настани човек на грешното място, той или ще получи повече намеса, отколкото му е нужна, или — което е по-лошото — няма да получи грижата, от която наистина зависи.

Ето разликата, обяснена така, както бихме я обяснили на собствените си родители.

Хосписът е лечебно заведение

Хосписът е медицинско заведение. Работи по Закона за лечебните заведения, вписва се в публичния регистър на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и дейността му се следи от Министерството на здравеопазването чрез регионалните здравни инспекции.

В хосписа задължително има медицински екип — лекар, медицинска сестра, санитар и рехабилитатор. Към него често се добавят специалист по конкретно заболяване, социален работник, а понякога и духовно лице.

Хосписът е правилното място, когато:

• човекът е трудноподвижен или лежащо болен
• има нужда от палиативни грижи
• е след инсулт, след операция или с онкологично заболяване
• има напреднала и задълбочена деменция или Алцхаймер и се нуждае от постоянно наблюдение
• състоянието му изисква медицинска преценка всеки ден, а не само присъствие на сестра

Накратко: в хосписа отивате заради медицинската грижа.

Домът за възрастни хора е социална услуга

Домът за възрастни хора — или „старчески дом“, или „резиденция“ — не е лечебно заведение. Той предоставя социална услуга и се лицензира от Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ) към социалното министерство.

Грижата тук е от друг вид: жилище, храна, топло, чисто, компания, занимания, помощ в ежедневието и здравно наблюдение при нужда. Има медицинска сестра, но няма болнично отделение, защото задачата е друга.

Домът е правилното място, когато:

• човекът се движи и се обслужва сам
• храни се самостоятелно
• ориентиран е във времето и пространството
• здравословното му състояние е стабилно
• истинският проблем не е медицински, а самотата, безопасността вкъщи и липсата на кой да се погрижи всеки ден

Накратко: в дома отивате заради живота, не заради лечението.

Разликата в таблица

Защо объркването е толкова често

Има две причини и и двете си струва да ги знаете.

Първата е езикова. В разговорния български „старчески дом“ покрива всичко — от общинска институция до частна резиденция до хоспис. Хората говорят за едно, а имат предвид друго.

Втората е по-неприятна. Част от заведенията съзнателно размиват границата. Дом за възрастни се представя така, че да остави усещане за медицинско заведение — снимки на лекари, думи като „24-часово наблюдение“, „медицински грижи“, обяви, в които хоспис и дом стоят в едно изречение. Цената изглежда по-ниска от хоспис и това работи. Проблемът се появява по-късно, когато се окаже, че персоналът няма право и няма квалификация да прави това, от което близкият ви има нужда.

Има и случаи, в които дадено заведение в действителност предлага и двете услуги. Обикновено това е ясно обозначено в техните рекламни материали като "резидентна грижа" и друга, например "хоспис".

Затова не се доверявайте на сляпо на думите в сайта на дадена институция. Проверете лиценза.

Как да проверите едно място за пет минути

1. Попитайте директно: „Вие лечебно заведение ли сте или социална услуга?“ Честният отговор идва веднага и без усукване.
2. Поискайте номера на лиценза или регистрацията. Хосписите се намират в публичния регистър на ИАМН; социалните услуги — в регистъра на АКСУ.
3. Питайте кой точно е на смяна нощем — лекар, медицинска сестра или санитар. Това е най-разкриващият въпрос.
4. Питайте какво НЕ приемат. Място, което приема всекиго, при всякакво състояние, най-вероятно не прави нищо от това добре.
5. Питайте какво влиза в цената — консумативи, пране, фризьор, лекарства.
6. Отидете на място. Без предварителна уговорка за обиколка не се взима такова решение.

А ако състоянието на близкия ми е някъде по средата?

Това е най-честият случай и най-трудният.

Човекът се движи, но по-бавно. Забравя, но се ориентира. Справя се, но вие се тревожите. Не е за хоспис, а вкъщи вече не е добре сам.

Точно за такива хора съществува третият вариант — резиденция за самостоятелни възрастни хора. Не е болница и не се държи като такава. Има стая с тераса, домашна храна, сестра всеки ден, парк, хора наоколо и някой, който забелязва, ако нещо не е наред. За човек, който все още може сам, това е разликата между това да остарее сам в празна къща и да живее сред хора.

Важно е обаче да се каже и другото: ако състоянието се промени, такова място трябва да е достатъчно честно да го признае и да ви насочи към хоспис. Попитайте предварително какво се случва в такъв случай. Отговорът ще ви каже много за мястото.

Какво правим ние

Резиденция „Златни времена“ е лицензирана социална услуга — лиценз от АКСУ № Л-3129-1159. Не сме хоспис и не сме болница и никога не сме се представяли за такива.

Приемаме възрастни хора, които се движат самостоятелно, обслужват се сами и са ориентирани. Не приемаме лежащо болни, трудноподвижни, хора с напреднала деменция или с нужда от палиативни грижи. Ако състоянието на наш резидент се влоши, свързваме се със семейството и заедно търсим подходящо място — най-често хоспис.

И ако ни се обадите, а се окаже, че близкият ви има нужда от друго — ще ви го кажем. Ще ви насочим, дори когато отговорът не сме ние.